Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда придобиването и загубването на адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения.

Чл. 2. (1) Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г. ) При упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.

Чл. 3. (1) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г. ) Адвокатска професия може да упражнява само адвокат или адвокат от Европейския съюз, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон.

(2) Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия.

Глава втора
ПРИДОБИВАНЕ ПРАВА НА АДВОКАТ

Чл. 4. (1) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г. ) Всеки дееспособен български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:

1. да има завършено висше юридическо образование;

2. (доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г. ) да има придобита юридическа правоспособност по реда на глава четиринадесета от Закона за съдебната власт;

3. да има най-малко две години юридически стаж;

4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3;

5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.

(2) Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на този закон.

(3) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2010 г., отм., бр. 97 от 2012 г. ).

Чл. 5. (1) Не може да бъде адвокат:

1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия.

(2) Не може да бъде вписано като адвокат лице, което:

1. е търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество;

2. е държавен служител;

3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) работи по трудово правоотношение, освен ако заема академична длъжност по правни науки във висше училище или научна организация;

4. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., бр. 69 от 2008 г., изм. и доп., бр. 82 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) е освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател при условията на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписванията, държавен съдебен изпълнител, юрисконсулт, разследващ полицай с висше юридическо образование и разследващ митнически инспектор, ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност;

5. (доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.) е лишено от правоспособност като нотариус или частен съдебен изпълнител – за срока на лишаването.

(3) Лицата по ал. 1 могат да подават молба за вписване и преди да са отпаднали пречките по ал. 2, но вписването се извършва след отпадането на пречките.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Народните представители и лицата, заемащи академични длъжности по правни науки във висшите училища или в научните организации, се вписват и упражняват адвокатската професия, без да напускат работата или длъжността си.

Чл. 6. (1) Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи.

(2) Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в едномесечен срок от подаването на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

(3) Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен „доктор по право“, както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия.

Чл. 7. (1) Решението на адвокатския съвет по чл. 6, ал. 2 се съобщава писмено на кандидата и на контролния съвет на адвокатската колегия.

(2) Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението или от изтичането на срока по чл. 6, ал. 2.

(3) Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й.

(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

(5) Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по ал. 4 пред Върховния касационен съд.

(6) Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.

(7) Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.

Чл. 8. (1) Изпитът по чл. 4, ал. 1, т. 4 се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет.

(2) Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет.

(3) Изпитът е писмен и устен с оценка „издържал“ или „неиздържал“.

Чл. 9. (1) Успешно издържалите изпита и лицата по чл. 6, ал. 3 се вписват след полагане на следната клетва: „Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се.“

(2) Кандидатът полага клетвата в тържествено заседание и подписва клетвен лист.

(3) В 14-дневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет.

(4) След вписването по ал. 3 в 14-дневен срок адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет.

(5) Адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка.

(6) Отказът за вписване или за издаване на адвокатска карта подлежи на обжалване по реда на чл. 7.

изтегли закона